Радвам се, че мама умря
Автор: Дженет Маккърди
| Издател | Хеликон |
| Преводач | Елена Кодинова |
| Брой страници | 400 |
| Година на издаване | 2024 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 578 грама |
| Размери | 15x23 |
| ISBN | 9786192511425 |
| Баркод | 9786192511425 |
| Категории | Биографични и автобиографични романи, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Трогателен и забавен мемоар от звездата от телевизионните сериали „Ай-Карли“ и „Сам и Кат“ Дженет Маккърди, в който тя описва трудностите си като дете актьор – от хранителни разстройства и зависимости до сложните взаимоотношения с доминиращата си майка, и как успява да възвърне контрола над живота си.
Дженет Маккърди е на шест години, когато отива на първото си прослушване. Мечтата на майка й е единствената й дъщеря да стане звезда и Дженет е готова на всичко, за да я направи щастлива. Така че с охота приема това, което мама нарича „калорийна рестрикция“ - консумира минимални количества храна и се тегли на кантара по пет пъти на ден. Дженет изтърпява мащабни трансформации на външния си вид в домашни условия, докато мама укорително заявява: „Миглите ти са невидими, ясно? Да не мислиш, че Дакота Фанинг не потъмнява своите?“. Мама дори настоява да къпе Дженет до шестнайсетгодишна възраст, като също така я принуждава да споделя с нея дневниците си, имейлите си, както и целия си доход.
В книгата си „Радвам се, че мама умря“ Дженет безкомпромисно разказва всичко това в пълни подробности – по същия начин описва и какво става, когато мечтата най-накрая се сбъдва. С главната си роля в новия сериал на „Никелодеон“ „Ай-Карли“ тя бързо става известна. Въпреки че мама е в еуфория, изпращайки имейли на модераторите на фен клубове и сближавайки се с папараците („Здрасти, Глен!“), Дженет е изпълнена с тревога, срам и себеомраза, които се превръщат в хранителни разстройства, зависимости и поредица от нездравословни връзки. Тези проблеми се задълбочават, когато скоро след като поема главната роля в продължението на „Ай-Карли“ – сериала, наречен „Сам и Кат“, заедно с Ариана Гранде, майка й умира от рак. И най-сетне, чак след като започва да посещава терапевт и се отказва от актьорската професия, Дженет се фокусира върху собственото си възстановяване и за първи път в живота си получава възможност да решава сама за себе си какви са нейните истински желания.
Написана прямо, искрено и с доза черен хумор, книгата „Радвам се, че мама умря“ е вдъхновяващ разказ за устойчивост, независимост и радостта от самостоятелното миене на косата.
Ключови думи: Книги на месец февруари, В компанията на хубава книга, Промо -15% с код Хеликон за книги на изд.Хеликон 01-31.10.2024
Все още няма мнения за тази книга.
Напиши коментарЩе бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Заглавието на книгата несъмнено е провокативно, смело, интригуващо и естествено може да предизвика крайни мнения у някои хора. Но тук изобщо не става дума за дъщеря, която не обича майка си.
Авторката, Дженет Маккърди, е известна с участията си в сериалите „Ай-Карли” и „Сам и Кат” по детския канал „Никелодеон”.
Едва на шест години тя отива на първото си прослушване, подтикната от майка си – Дебра Маккърди. Книгата разглежда връзката майка-дъщеря, която в техния случай е изключително силна, но в същото време е токсична и хаотична. Майка й винаги е искала самата тя да бъде актриса, да бъде звезда, да има по-добър живот… И постига своята мечта индиректно чрез дъщеря си, защото единственото желание на детето Дженет е майка ѝ да бъде щастлива, затова въпреки вътрешната си съпротива, тя изпълнява всичко, което майка ѝ ѝ предложи.
Мемоарът е едновременно и забавен, и разтърсващ… разказан с безкомпромисна подробност. В дълбочина са разгледани темите за хранителните и психичните разстройства. Книгата разглежда живота на Дженет преди смъртта на майка ѝ и след това.
В края на книгата става ясно защо точно това заглавие е избрано.
„Майките са светици. Ангели само защото съществуват. НИКОЙ не би могъл да разбере какво е да си майка. Мъжете никога няма да го проумеят. Жените без деца никога няма да го проумеят. Никой друг освен майките не познава трудностите на майчинството, а тези, които не сме майки, трябва само да славим майките.“
„Може би се чувствам така, защото дълго време възприемах майка си по този начин. Бях я поставила на пиедестал и знам колко пагубен се оказа той за моето здраве и за живота ми. Този пиедестал ме накара да заседна, осакати ме емоционално, заради него живях в страх, бях зависима и почти непрестанно изпитвах емоционална болка и нямах възможност дори да я идентифицирам, да не говорим да се справя с нея.“
„Не мога да си го обясня. Щом теглото ми не е достатъчно, за да накара мама да се събуди, тогава нищо не би могло. И щом нищо не може да я върне в съзнание, тогава тя наистина ще умре. И щом тя наистина ще умре, какво ще правя аз със себе си? Целта на живота ми винаги е била да правя мама щастлива, да бъда тази, която тя иска да съм. Така че коя се предполага, че трябва да съм аз сега, без мама?“
„Ай-Карли” и неговата сродна поредица „Сам и Кат”, както и в сериала на „Нетфликс” „Между”. През 2017 г. тя прекратява актьорската си кариера и започва да се занимава с писане и режисура. Филмите й са представени на филмовия фестивал във Флорида, Филмовия фестивал за младежки късометражни филми „Салют”, „Късометражен филм на седмицата” и др. Нейни есета са публикувани в „ХъфПост” и „Уолстрийт Джърнъл”. Моноспектакълът „Радвам се, че мама умря” има два напълно продадени сезона в театрите „Лирик Хиперион” и „Хъдзън” в Лос Анджелис. Тя е водеща на подкаста „Празна отвътре”, който e в челните позиции на класациите на „Епъл” и представя гости, които говорят по неудобни теми.
Живее в Лос Анджелис.
