В тази книга „доброто“ се определя като добродетел. Думата „добродетел“ означава благотворна, цялостна и чиста взаимовръзка със света, с другите живи същества и със себе си.
Съвършената добродетел се изразява в победата на душата над силите на материята, които заплашват да я заблудят и да я накарат да се отъждествява с материалното тяло, с неговите любов и омраза. Тази заблуда е злото.

Авторът, Сухотра Свами, черпи от великата Ваишнава традиция на ведическото знание и изследва опитите на западната философия да реши проблема добро-зло. От този лабиринт на размишления той извежда читателя до окончателното добро – служенето на Бога.