Разказите на Дилян Еленков са откачени, шантави, странни, необикновени, неочаквани и поради това хубави, много хубави. Изпълнени са с такъв абсурден, сюрреалистичен маниер, който обаче звучи, сякаш е нещо напълно истинско, напълно действително, напълно преживяно. Не може да не се отчете усетът на автора за детайла, за дребните думички и случки, които придават на разказите плът и кръв, вкус и форма, правят ги истински.
– Митко Новков