Слимани, Лейла

Лейла Слимани (1981) е френска писателка и журналистка от марокански произход.
През 2016 г. получава Гонкур за своя роман „Нежна песен”. Слимани е едва 12-а жена, която печели Гонкур, откакто наградата съществува (повече от век), наред с писателки като Маргьорит Дюрас и Симон дьо Бовоар. Тя посвети наградата на своите родители.

Слимани е родена в Рабат, Мароко и на 17 години заминава за Париж да учи политически науки и медийни изследвания. След завършването си работи като журналист за списанието Jeune Afrique. През 2014 г. тя публикува първия си роман Dans Le Jardin де l'ogres, който две години по-късно е последван от психологическия трилър „Нежна песен” (Chanson Douce). Той бързо се превърна в бестселър с над 76 000 копия, отпечатани в рамките на три месеца, още преди книгата да е наградена с "Гонкур".

Вледеняващата история за „перфектната” бавачка, която убива двете деца, за които се грижи, Нежна песен е написана по истинската история на една доминиканка, гледачка на две деца, която през 2012 е изправена на съд за двойното убийство на децата.
Самата тя майка, Слимани споделя, че „представата да плащаш на някого да обича децата вместо теб” я омагьосва. Това винаги води до сложни отношения, защото ние винаги се боим, че той ще отнеме мястото ни в сърцето на децата ни, споделя още тя.
„Като дете имах бавачки и винаги ясно осъзнавах мястото им някъде между майка и чужд човек.”

Описание

Лейла Слимани

Уханието на цветя в нощта

След роман за героиня нимфоманка, награда Гонкур за роман по истински случай, адаптиран за големия екран, и между два тома на семейна сага, Лейла Слимани приема ново предизвикателство. Макар да предпочита писането в усамотение, тя приема предложението на своя издател да пренощува в “Пунта дела Догана”, старата митница във Венеция, в художествената колекция на фондация “Пино”, чиито модерни експонати не є говорят почти нищо. Защо все пак приема? Че и да напише книга за това. Всъщност, съблазнява я идеята за затвореността, към която е пристрастена…

В тишината на залите, освободена от погледите на другите, тя постепенно се оставя да бъде завладяна от емоциите, възприятията и спомените, които определени творби й внушават, изгражда мост между изкуството и литературата. Съзерцанието на някои от тези произведения насърчава една интроспекция в професията писател. Тя разсъждава също върху своя произход и двойна култура между Мароко и Франция. Извиква миналото, пълно с емоции и с интензивното ухание на жасмин, цветето на нейното детство. Разказва за своя някога несправедливо хвърлен в затвора баща и за яростта да пише като акт на отмъщение и същевременно като форма на съпротива, заради скъпо придобитата свобода, защото никога не забравя затворничеството на жените в Мароко…

Текст, толкова богат, колкото и ценен, който още веднъж потвърждава таланта и блестящата личност на Лейла Слимани.
—————

Това е най-добрата й книга, защото за първи път тя постига лекота и свобода, разказва, доверява с истинска освободеност и искреност. Сякаш изведнъж Лейла Слимани се роди и се превърна в писател. Фредерик Бегбеде

Ароматът на цветя през нощта е интелигентност, интензивност и сила. Химн на свободата и литературното творчество.