В ръцете си държите автентичен дневник за събития, случили се в България през лятото на 1943 г.

Той е писан на коляно от един мобилизиран евреин. Такива са всички български мъже от еврейски произход на възраст от 18 до 45 години. Авторът е Бети (Сабетай) Майер – тогава на 21 години.
Дневникът отразява живота на млад човек, пратен някъде, да чука чакъл, без да знае какво му предстои, нито кога и дали ще може да види семейството си отново. По свой начин той намира опора, като описва всекидневните си терзания – за любимото момиче, за отношенията в лагера, за мислите, които го вълнуват.

Книгата няма за цел да даде пълна картина на режима в Царство България или да постави оценка за отношението на държавата към евреите. Тя е просто едно автентично свидетелство. Като дневника на Ане Франк.