ДОМ ЗА СПОМЕНИ

Грубо и студено е отвън палтото на татко,
но събра в себе си няколко камъчета от огърлицата на мама,
малки портретни снимки на баба и дядо,
eдна голяма и цветна на чичо и семейството му.
В него се топлят шегите на брат ми,
скрити по джобовете пърпорят камиончетата
на моето дете и племенниците ми.
Груба и студена станах и аз.
Старото палто ме научи да пазя място.
Една светлинка прониква през хастара
и се промушва чак до капилярите на любовта.


СРЕЩИ

Улицата заспива под стъпките ни.

Сградите побеляват от студа.

Подредени една след друга – като дните,

които оставихме зад нас.

Десетки, стотици, може би хиляди,

не се наемам да ги преброя.

Кой ни изпраща срещите?

Онзи ли, който обича

бедните, болните, самотните,

птиците и техните гнезда?

Или този, който разбърква съдбите ни

и ни разпилява като пъзели.

Тихо е вечер и само релсите на метрото

тракат в шарени посоки

из големия град.

Търсят нас и вас, и тях.

Търсим се. Тихо е