Книгата е напечатана с едър шрифт и разстояния между всеки абзац, на дебела хартия - това оставя впечатлението, че изкуствено се търси по-голям обем. Първо впечатление: доста отнесен език, изпълнен със символи (понякога - неясни), което води до обърканост в сюжета. Символи, примесени с много мистика. Реалността е нереална, нереалното се превръща в реално... Лисицата, гарваните. "Невидимото е винаги наяве"... В някакъв момент ми заприличва на филма "Туин Пийкс". А също ми наподобява и "Мансардата на бляновете" от Ремарк. Къщата на Томоо приютява общност на хора, потопени в опиянението от изкуството и алкохола, потънали в мъглата на символи и загадки, някак отдалечени от реалния свят и същевременно - търсещи хармония с всички елементи на Битието. Хару е напълно обсебен от Формата на нещата - до досадна вманиаченост. Отново има много смърт - чета книгата непосредствено след "Норвежка гора" на Мураками и оставам с впечатлението, че в Япония просто е така... Книгата разказва за преуспелия търговец на изкуство - Хару Уено - който посвещава живота си на три нишки: изкуството, приятелството, и Роз - дъщеря му, която живее във Франция и с която никога не се срещат. Той, обаче, отчаяно търси път към нея и този път олицетворява стремежа му към хармония. И намира пътя към хармонията в едно: в пиянството на ДАВАНЕТО.

