„Марсов венец“ и „Децата на Уран“ съставляват романов диптих, като първият вече има едно издание от 2017 г., а сегашната му версия влиза в нови и същевременно общи съдържателно-формални отношения. Романите носят митологически названия, но потапят читателя в атмосферата на прехода и така нар. промени, настъпили у нас след 1989 г. Този неомитологизъм има своите разнообразни жанрови превъплъщения, вплетени в тъканта на историята. Сред героите ще видим палитра от премиери, министри, царе, новобогаташи, наши и чужди агенти.

Христо Трендафилов



Романът възкресява имена и истини от недалечното минало, време на преразпределение на някогашната общодържавна собственост и съпътстващите го промени в морала и начина на живот на основни маси от хора, когато новите престрелки и убийства на известни фигури от близкото минало и техните подчинени бяха почти всекидневие. С умели диалози и ярки характеристики на героите, с трескавото им движение в атмосфера на постоянен съспенс, историята напомня екшън с обрати от истините, възходите и жалките пропадания на държавната власт, засягащи живота и на обикновените българи.

Палми Ранчев



…в системата съществуваше равновесие. Вярно, понякога избухваха схватки между силовите групировки, но те се състояха от млади, здрави момчета с мозъци на павиани, замаяни от парите и дрогата, които трудно можеш да удържиш, но които и не смееха да нарушат и оспорят висшата воля на началниците си. Мнозина загинаха, а малцината оцелели напуснаха страната. Когато се наложеше, генералите водеха преговори и изпълняваха ролята на мешере между скаралите се, разпределяха порциони и проценти от печалба. Често ситуацията излизаше от контрол, защото парите са лош съветник, но после, дори след поръчкови убийства, нещата се наместваха като пулове в кутия за табла, защото всеки знаеше, че не може да играе извън определени граници.