И любовта се сбръчква е грацията в болката. Мистиката, която всеки текст носи, ни подтиква да се отдадем на потиснатите желания. Самобичуването е форма на любов, а любовта е нож с две остриета. С първото осъзнаваш колко копнееш да обичаш себе си и колко се намразваш, когато не успееш. С второто - усещаш колко копнееш друг да те обича, но не позволяваш, защото никой не може да те боготвори и никой не може да те ненавижда толкова колкото самият ти. А за какво ти е безпаметна любов, изпепеляваща страст и няколко откраднати минути, за които да пишеш с години, ако последната страница не е отпечатък на сърцето ти?