„Все още не мога да изляза от опожарените развалини“
Акиюки Носака, 2014 година.

Акиюки Носака е японки писател, публицист, музикант, и политик. Роден е пред 1930 година и преживява унищожаването с напалмови бомби на родния му град Кобе, по време на което са убити майка му и баща му. Сестричката му загива скоро след това от глад. Тези въздействащи истории, разказни като приказки, са почти изцяло автобиографични и вдъхновени от преживяното преди капитулацията на Япония на петнадесети август 1945 година. Носака е бил едва на петнадесет години.
„Гробът на светулките – приказки от военни времена“ е вдъхновена от спомените на Носака. Съдбите на героите са най-искрената молба за мир, но и укор, разочарование от политиците, които тръгват на война и жертват милиони невинни животи, уловени в хаоса на събитията. Невинните, малки и големи, войниците от едната и от другата страна на фронтовата линия, те всички са жертва на жестокостта, безразсъдството и алчността на малцината. Нито една друга книга не заклеймява войната така, както „Гробът на светулките – приказки от военни времена“.
Носака не застава на ничия страна. Той вини всички, които се изправят с оръжие срещу друго същество, било то човек или животно, вини манипулаторите, заклеймява лъжите в думите на политиците.
Япония е била изравнена със земята и невинните хора плащат данъка вместо своите управници. „Много гладни хора се появяват в тези разкази. Вероятно е имало и заоблени, но те не се виждаха сред обикновеното население.“ Цялото безсмислие е изобличено по един не толкова шокиращ начин, а по-скоро с цялата болка, която младият Носака преживява със семейството си, а след това и без него, както милиони други в Япония и по света по това време.
Самотен кит, който брани с живота си своята любима от торпедата в океана.
Майка, която спасява детето си от пламналите край тях дървета със сълзите си. Вълчица, която намира и се грижи за изоставено човешко дете.
Човек, който жертва себе си, за да спаси обречения на смърт слон от зоологическата
градина.
Деца, които правят балони-бомби.
Момчета под осемнадесет години, изпратени на камикадзе мисии.
Американски военнопленник, който намира топлинка в компанията на японско момиченце останало само след бомбардировките…
Историите могат да разбият сърцето на читателя, но греят с една постоянна светлинка – надеждата, че любовта във всички нейни измерения, е дала покой на милиони самотни и отчаяни души. И молбата – не забравяйте историята, за да не я повторите. Научете се от нея.
Разказите на Носака започват да излизат в списания, а през 1967 година са събрани и издадени като сборник. Те са и основата, на която е създаден един от най-силните анимирани филми за всички времена „Гробът на светулките“, който е и на десет място сред петдесетте най-велики филми за войната в класацията на „Тайм Аут“. Носака печели престижната награда „Наоки“ през 1967 година и дори след прекаран сърдечен удар през 2003 година, продължава да пише до смъртта си през 2015 година.
През декември 2021 година, при отбелязването на годишнината от смъртта на Носака, съпругата му съобщи изключително щастливата за нея новина, че разказите на съпруга й ще достигнат и до българския читател, отдавайки цялото си уважение към българския народ и четящите хора.
Дано това изумително преживяване отвори сърцата за любов и разбирателство, за красотата на света, която присъства в разказите като опияняващ носталгичен аромат, като ослепителни, пронизващи сърцето цветове.

Гергана Дечева