След успеха на поредицата „Истории от кралствата на Тардея“, В. Уайт прави отклонение от фентъзи жанра и ни пренася в една фантастична вселена, далеч или близо в нашето бъдеще, кой знае. Няма голяма разлика от предишните книги, така че феновете ще останат доволни. Дори все още присъства една магия, тази на любовта, неотменна част от творчеството на автора.

Романът „На небето няма само звезди“ започва с едно момче, чийто свят се събира в малка стая без врати и прозорци, но съдбата му е отредила спасяването на Вселената. На пръв поглед звучи тривиално, но тук целта не е в главната нишка. В. Уайт набляга на чувствата и промените на героите си, преминаващи през различни изпитания на времето и пространството.

Ще разберем какво означават приятелството, доверието и жертвоготовността. Ще срещнем странни интелигентни форми на живот и на места ще се забавляваме с неподправения хумор в диалозите.

"За мен писането на книги е като пророчество. Хващам химикалката и не знам какво ще се появи върху листа. Давам живот на измислени герои, които успяват сами да намерят отговори на въпросите, изпълващи съзнанието ми".

Неочаквана, дръзка, на места брутална, на други тъжна, "На небето няма само звезди" се чете на един дъх и в края ни оставя замислени. Аз смятам, че това е най-важното.