Една от големите промени в областта на образованието е създаването на нова концепция, наречена приобщаващо обучение. Същността на това обучение е свързана с обучение на деца с увреждания (съвременният термин е деца със специални образователни потребности) паралелно със здравите деца в масовия клас. Тези деца се обучават по индивидуални учебни програми. С обучението им са ангажирани както специални учители, наречени ресурсни, които подпомагат интегрираните ученици, така и масовите учители.

Изследванията, посветени на децата с умствена изостаналост, вече са обърнати не само към уточняване на причините, терминологията, проявите, формата на обучение (диференцирано или интегрирано), но и в търсенето на нови възможности, алтернативни методи за въздействие (диагностични и терапевтични), за да могат тези деца пълноценно да се развиват, социализират и интегрират.

В последно време твърде много се говори и пише за така наречените алтернативни подходи. Те са различни от общоприетите и не са нито медицински, нито чисто педагогически, нито психологически, макар че за тяхното реализиране се използват прийоми и от медицината, и от педагогиката, и от психологията. Тук става въпрос за корекционно-терапевтичен и диагностичен ефект посредством приемливи за децата арттерапевтични технологии.