Да съм слънчево момиче
Автор: Петя Дубарова
| Брой страници | 144 |
| Година на издаване | 2020 |
| Корици | меки |
| Език | български, английски |
| Тегло | 260 грама |
| Размери | 13x22 |
| ISBN | 9789544716721 |
| Баркод | 9789544716721 |
| Категории | Българска поезия, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги |
Превод на английски Don D. Wilson
Съставител Стайко Дубаров
-------------
...
Аз искам, щом издъхна уморена,
то – слънцето – със мен да не изстине,
а светло като мойта кръв червена
да блесне над земи и над градини.
Да литне между хората щастливи,
за себе си и мен да им разказва
и аз ще бъда жива, вечно жива,
защото мойто слънце няма да залязва.
(“Да съм слънчево момиче”, 1975 г.)
-------------
...
I want, when I am tired and breathe my last,
that it – the sun – should not cool down in me,
and that like my red blood its light
should flare above the gardens and the farmlands.
That it should fly among the happy people
to tell about itself and me,
and I would be alive, alive forever,
because my sun would not be setting, ever.
(“To be a sunny girl”, 1975)
Все още няма мнения за тази книга.
Напиши коментарЩе бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
През краткия си живот Петя Дубарова създава оригиналнипоетични творби, импресии, приказки и разкази, които се открояват в литературния живот на 70-те години със самородната си изразна лекота, с дързостта и свежестта на художественото виждане. Поетесата естетизира първозданните стихии и вечните човешки ценности - морето, лятото, дъжда, младостта, любовта, поезията, възвръщайки архетипния им смисъл и първичната им красота. Стиховете й разкриват духовния облик на едно поколение, нежелаещо да се примири с унификацията, лицемерието и лъжата. Несъгласието си с пошлостта и порока Дубарова изразява не само с лириката си, но и с отказа да бъде съучастничка в заблудите и фалша на едно деградиращо общество.
(Съчинения: Аз и морето (1980); Поезия. Стихове и разкази от различни години (1984); Лястовица. Стихове и разкази (1987); Най-синьото вълшебство (1988)).
