Мама Меца най обича
мъничкото си мече,
че на нея то прилича,
че е нейното синче.
Легне ли си за минута
тя под гъстите липи,
Мечо в миг на мама в скута
сгушва се, за да поспи.
Падне Мечо - тича Меца,
жали го, теши го тя:
"Ох, на мама хубавеца!
На гората гордостта!"

