Десетилетието 1970-1980 година бе богато на разнообразни и значими от художествена гледна точка събития, които определяха динамиката и своеобразието на кинематографичния живот. Най-запомнящи се бяха, разбира се, самите филми. По-сполучливите от тях се радваха на доброжелателно отношение от страна на публиката. С безпогрешен инстинкт зрителите припознаха онези произведения, които искрено и задълбочено изследваха конфликтите в реалността или търсеха личностните измерения на историческото време. Аудиторията бе съзряла да осмисля и насърчава оригиналното кинематографично мислене, да се радва на всеки по-талантлив опит за отскубване от тривиалното и елементарното като изказ на послания. Всичко това изведе киното в авангарда на активния художествен живот у нас през 70-те години, а най-зрелите му поизведения се вписаха и в по-широкия контекст на европейския кинематографичен процес.