Превода на заглавието е нето4но. По-правилно е Книга на Неспокойствието. (Livro do Desassossego) на португалски.
Книга на безпокойството: Изповеди на един поет
Автор: Фернанду Песоа
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Кибеа |
| Брой страници | 532 |
| Година на издаване | 1997 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 495 грама |
| Размери | 20x13 |
| ISBN | 9544741100 |
| Баркод | 9544741100 |
| Категории | Приложна психология, Книги |
Автобиография без факти, житейска история без външни признаци на живот или как Фернанду Песоа създаде театъра на своя "Аз".
Грандиозен сборник от прозрения, размисли, импресии, видения лирични описания - интимен дневник и роман-изповед - шедьовърът на един гений, създател на поети и унищожител на самия себе си.
"Спохождат ме такива мисли, че ако успеех да ги осъществя и да им вдъхна живот, щяха да придадат нова светлина на звездите, нова красота на света и да внесат повече обич в сърцата на хората."
Фернанду Песоа
Португалският Емил Чоран! Удивителен автор. Препрочитам го всеки ден.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Определяна като "автобиография без факти, моята история без живот" от самия Песоа "Книга на безпокойството" е един върховете на европейската проза от първата половина на 20 век. Критиката определя Песоа като предтеча на екзистенциализма на Сартр и Камю и като автор, който издига статута на португалската литература на нивото на гении като Джойс, Кафка и Борхес. Творчеството му е пропито от тъга, депресия, умора и отвращение към живота. Те са породени от невъзможността и още повече от нежеланието на автора да се приспособи към обикновения живот и неговото всекидневие. На моменти написаното от Песоа притиска читателя в непосилността да бъде понесено. И като че ли точно това е причината да бъде прочетено до самия му край.
Флорика Велева, Хеликон Благоевград
Фернанду Песоа е роден на 13 юни 1888 г. в Лисабон.
Неговият дядо - генерал, пишел стихове. Баща му, музикален критик, умира от туберкулоза, когато Фернанду е на пет години. След това майка му се омъжва за португалския консул в Дърбан -южноафриканския съюз. Един от прадедите на Песоа е изгорен на клада от инквизицията. Баба му Дионизия често имала пристъпи на безумие.
Седемгодишен Фернанду постъпва в английски колеж. На дванадесет години печели литературен конкурс, който му отваря вратите на всички английски университети.
Отрано чувства, че носи в душата си много други души, че е множествен. Тогава още са покълнали тайнствено неговите бъдещи хетероними*, които ще станат 72 на брой. Фернанду пише първите си стихове на английски език и ги издава по-късно на свои разноски: поемата „Антиной\", сборниците „Епиталамии\", „35 сонета\" и „Надписи\" - езотерични по съдържание, дух и форма.
Завърнал се в Лисабон на седемнадесет години, той се увлича от литературните идеи на футуриста Томазо Маринети.
Става приятел с поета Мариу де Са Карнейру. Двамата основават списанието „Орфеу\", където Песоа отпечатва футуристичната си поема „Триумфална ода\". На 8 март 1914 година избухват трите му главни хетеронима: Алберту Каейру, РиКарду Рейш, Ал вару де Кампуш. Под полухетеронима Бернарду Суареш води двадесет години своя интимен дневник „Книга на безпокойството\".
Фернанду Песоа умира на 30 ноември 1935 г. от хепатит във френската болница в Лисабон, като завещава на поколенията своя прочут, легендарен сандък, „пълен с живи хора\". Малко преди това публикува една единствена книга със стихове на португалски, озаглавена „Послание\" - уникална модерна епическа поема с исторически сюжети - жития на португалските крале и бележити мореплаватели, за която получава държавна награда. Всички други издадени книги на Фернанду Песоа са посмъртни -сред тях са и шедьоврите „Книга на безпокойството\" (1982), „Фауст\" (1988) и „Лудият цигулар\" (1992). Оставил е повече от двадесет и пет хиляди ръкописа, цяла литература, подписана с различни хетероними. Тяхното дешифриране от Лисабонската академия по литература продължава. Световната му слава като уникален гений и един от най-големите поети на XX век надмина собствените му пророчества. Тленните му останки почиват до гробниците на героите от португалското Възраждане - Вашку да Гама и Камоинш.
Георги Мицков
Неговият дядо - генерал, пишел стихове. Баща му, музикален критик, умира от туберкулоза, когато Фернанду е на пет години. След това майка му се омъжва за португалския консул в Дърбан -южноафриканския съюз. Един от прадедите на Песоа е изгорен на клада от инквизицията. Баба му Дионизия често имала пристъпи на безумие.
Седемгодишен Фернанду постъпва в английски колеж. На дванадесет години печели литературен конкурс, който му отваря вратите на всички английски университети.
Отрано чувства, че носи в душата си много други души, че е множествен. Тогава още са покълнали тайнствено неговите бъдещи хетероними*, които ще станат 72 на брой. Фернанду пише първите си стихове на английски език и ги издава по-късно на свои разноски: поемата „Антиной\", сборниците „Епиталамии\", „35 сонета\" и „Надписи\" - езотерични по съдържание, дух и форма.
Завърнал се в Лисабон на седемнадесет години, той се увлича от литературните идеи на футуриста Томазо Маринети.
Става приятел с поета Мариу де Са Карнейру. Двамата основават списанието „Орфеу\", където Песоа отпечатва футуристичната си поема „Триумфална ода\". На 8 март 1914 година избухват трите му главни хетеронима: Алберту Каейру, РиКарду Рейш, Ал вару де Кампуш. Под полухетеронима Бернарду Суареш води двадесет години своя интимен дневник „Книга на безпокойството\".
Фернанду Песоа умира на 30 ноември 1935 г. от хепатит във френската болница в Лисабон, като завещава на поколенията своя прочут, легендарен сандък, „пълен с живи хора\". Малко преди това публикува една единствена книга със стихове на португалски, озаглавена „Послание\" - уникална модерна епическа поема с исторически сюжети - жития на португалските крале и бележити мореплаватели, за която получава държавна награда. Всички други издадени книги на Фернанду Песоа са посмъртни -сред тях са и шедьоврите „Книга на безпокойството\" (1982), „Фауст\" (1988) и „Лудият цигулар\" (1992). Оставил е повече от двадесет и пет хиляди ръкописа, цяла литература, подписана с различни хетероними. Тяхното дешифриране от Лисабонската академия по литература продължава. Световната му слава като уникален гений и един от най-големите поети на XX век надмина собствените му пророчества. Тленните му останки почиват до гробниците на героите от португалското Възраждане - Вашку да Гама и Камоинш.
Георги Мицков
