Книга на безпокойството. Изповедта на един поет
Автор: Фернандо Песоа
| Издател | Кибеа |
| Преводач | Даринка Кирчева |
| Брой страници | 568 |
| Година на издаване | 2021 |
| Корици | твърди |
| Език | български |
| Тегло | 771 грама |
| Размери | 14x21 |
| ISBN | 9789544749033 |
| Баркод | 9789544749033 |
| Категории | Световна поезия, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
КНИГА НА БЕЗПОКОЙСТВОТО от Фернанду Песоа е грандиозен сборник от прозрения, размисли, импресии, видения и лирични описания – интимен дневник и роман-изповед.
Публикувана изцяло едва през 1982 г., тази мащабна прозаична творба е на висотата на най-добрата поезия на Песоа. Въпреки непълнотата на повечето текстове, много от тях само чернови или нахвърляни записки, това е произведение с майсторско владеене на прозата и художествения стил, с творческа оригиналност, силна образност и въздействие, дълбоко болезнен замисъл, мощно въображение и точно описание – шедьовър на световната литература от първата половина на XX век.
Песоа работи върху книгата през почти целия си творчески живот, поне от 1912–13 г. до 1934 година. Воден от постоянната си природна склонност към деперсонализация, той приписва авторството й на своя полухетероним Бернарду Суареш. За него Песоа казва в едно писмо: „Личността на Бернарду Суареш не се различава от моята, но е орязана. Това съм аз без разсъдъка и емоционалността“.
Макар да няма коренно разграничаване, Суареш все пак е едно друго аз на Песоа, „един свойски чужд образ“. Това е един Фернанду Песоа, но със знак минус, който страда от раните на декадентството и ги лекува със сънища наяве, с мечтание, с бягство от действието и живота и стоически скептицизъм, с който се гордее.
КНИГА НА БЕЗПОКОЙСТВОТО е книга за анти-живота на Бернарду Суареш и за „истинския“ живот на Фернанду Песоа, ако животът му можеше да бъде такъв, какъвто го вижда в своите блянове.
Все още няма мнения за тази книга.
Напиши коментарЩе бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Неговият дядо - генерал, пишел стихове. Баща му, музикален критик, умира от туберкулоза, когато Фернанду е на пет години. След това майка му се омъжва за португалския консул в Дърбан -южноафриканския съюз. Един от прадедите на Песоа е изгорен на клада от инквизицията. Баба му Дионизия често имала пристъпи на безумие.
Седемгодишен Фернанду постъпва в английски колеж. На дванадесет години печели литературен конкурс, който му отваря вратите на всички английски университети.
Отрано чувства, че носи в душата си много други души, че е множествен. Тогава още са покълнали тайнствено неговите бъдещи хетероними*, които ще станат 72 на брой. Фернанду пише първите си стихове на английски език и ги издава по-късно на свои разноски: поемата „Антиной\", сборниците „Епиталамии\", „35 сонета\" и „Надписи\" - езотерични по съдържание, дух и форма.
Завърнал се в Лисабон на седемнадесет години, той се увлича от литературните идеи на футуриста Томазо Маринети.
Става приятел с поета Мариу де Са Карнейру. Двамата основават списанието „Орфеу\", където Песоа отпечатва футуристичната си поема „Триумфална ода\". На 8 март 1914 година избухват трите му главни хетеронима: Алберту Каейру, РиКарду Рейш, Ал вару де Кампуш. Под полухетеронима Бернарду Суареш води двадесет години своя интимен дневник „Книга на безпокойството\".
Фернанду Песоа умира на 30 ноември 1935 г. от хепатит във френската болница в Лисабон, като завещава на поколенията своя прочут, легендарен сандък, „пълен с живи хора\". Малко преди това публикува една единствена книга със стихове на португалски, озаглавена „Послание\" - уникална модерна епическа поема с исторически сюжети - жития на португалските крале и бележити мореплаватели, за която получава държавна награда. Всички други издадени книги на Фернанду Песоа са посмъртни -сред тях са и шедьоврите „Книга на безпокойството\" (1982), „Фауст\" (1988) и „Лудият цигулар\" (1992). Оставил е повече от двадесет и пет хиляди ръкописа, цяла литература, подписана с различни хетероними. Тяхното дешифриране от Лисабонската академия по литература продължава. Световната му слава като уникален гений и един от най-големите поети на XX век надмина собствените му пророчества. Тленните му останки почиват до гробниците на героите от португалското Възраждане - Вашку да Гама и Камоинш.
Георги Мицков
