Второ издание. Препис: Д-р Николай Иванов Колев.



„...Пропагандата започва да работи за настаняване на сръбски учители и откриване на сръбски училища. Докато българските училища били откривани с непосредственото участие на самото население, сръбската пропаганда не само не намирала подкрепа за откриване на училища, но е срещала голям отпор от страна на населението. Този отпор се дава навсякъде в Македония и Моравско. Тъкмо охридчани водели най-отчаяна борба с гръцкия владика, в Охрид пристигнали двама сръбски учители, пратени от сръбската пропаганда. Населението ги изгонило, като им заявило, че в Охрид няма сърби, а има само българи. Изоставеният от паството си скопски владика Паисий, се опитал да прави сръбска партия в Скопие. Разбира се, безрезултатно. Сръбската пропаганда, обаче, не спира.“

Из книгата