Съжалявам, но това не е поезия, а размисли на едно объркано момиче.
| Издател | Жанет-45 |
| Брой страници | 68 |
| Година на издаване | 2020 |
| Език | български |
| Тегло | 127 грама |
| Размери | 13x20 |
| ISBN | 9786191866151 |
| Баркод | 9786191866151 |
| Категории | Българска поезия, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги |
Как разпознаваш, че някой е заспал дълбоко?
Дебнеш внимателно, изчакваш го да изпадне
в пълен покой. Следиш дали дишането е
равномерно и леко. Проследяваш тялото – издава
ли готовност да побегне, или е видно, че му е
прекалено удобно. И най-вече (слушай, тук е
уловката)... изглежда ли пределно безпомощен.
А как разпознаваш, че някой те обича?
(…)
* * *
Ако трябваше да имам още една дъщеря, щях да избера Лили. Защото е умна, пряма и изискана. И е надраснала всичко, което ние, бащите – както в живота, така и в литературата – бихме могли да ? причиним. Отдавна не съм се радвал така на независим млад човек, който от смазващите си думи прави лековити истини.
Марин Бодаков
Само в една възраст човек говори така директно на сърцето и откъм сърцето. И когато в това има талант и болезненост, откритост и дълбочина, вълнение, което не се страхува да е вълнение, можем само тайно да пожелаем – кураж, Лили Йовнова!
Продължавай да изговаряш „нещата, за които не говорим“ и да слушаш „как сърцата къркорят“.
Георги Господинов
Съжалявам, но това не е поезия, а размисли на едно объркано момиче.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]