Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Вдъхновението за написването на “Дълбините” е историята на Вайълет Джесъп, която е имала възможноста да работи на трите най-известни океански лайнера - “Олимпик” , “Титаник” , “Британик”. Тя оцелява след трите фатални катастрофи и въпреки това не се отказва от работата по корабите. Прекарва 42 години в плаване и обикаля света няколко пъти.

Алма Катсу ни връща години назад на борда на най-големия по това време пътнически кораб. Там ни среща с младата Ани Хебли, стюардеса на “Титаник”. На борда мис Хебли се запознава с Марк Флетчър, съпругата му Керълайн и дъщеричката им Ондин. Ани е привлечена от Марк, но се зарича да не го доближава, макар да усеща необяснима сила, която я тегли към него. Бременната Маделин Астор, която се опитва да защити нероденото си дете с цената на всичко. Журналистът Уилям Стед, който вярва, че нещо зловещо се случва на кораба. Смъртта на едно невинно дете поставя много въпроси и съмнения сред пасажерите. Може би възрастният господин Стед е прав и нещо наистина необяснимо се случва на борда на кораба. Всеки от тях се опитва да си обясни случващото се, свързвайки го със собствените си тайни, страхове и опасения, докато “Титаник” бавно, но сигурно се отправя към своята гибел.

Четири години по-късно светът е във война, ние отново се срещаме с Ани Хебли, оцеляла след онази трагична вечер. По покана на своята близка приятелка Вайълет Джесъп, Ани се озовава на плаващата болница и кораб-близнак на “Титаник” - “Британик”, за да работи като медицинска сестра. Там тя отново вижда стар познат, за когото е убедена, че е невъзможно да е оцелял след онази фатална нощ, а именно Марк Флетчер. Но Марк е различен, той вече не е пасажер от първа класа, облечен е във военна униформа и е сериозно ранен. Но и двамата откриват, че ужасът не е свършил все още.

Брилянтно написан, представяйки ни реални исторически събития с нотка на свръхестествено и щипка любов, което прави романа интригуващ, но и мистериозен. Ще ви накара да се съмнявате, да се питате кое е истина и кое не е. Катсу създава неверояна атмосфера, караща те да забравиш за околния свят, да затвориш очи и да танцуваш на капитанския бал, един ден преди сблъсъка с айсберга.

“За миг падането е като нещо съвсем друго – като кратък опияняващ поглед към свободата. Но повърхността я посреща твърде скоро, като се разбива в кожата ѝ – подобно на стъкло – и изкарва въздуха от дробовете ѝ. А може би тя е онази, която се е разбила на парчета. Вече не е себе си, не е една личност, а разкъсана и разпръсната в мрака. Паренето в дробовете ѝ е твърде непоносимо; съзнанието ѝ започва да омеква за да отвори място за болката.”
- из “Дълбините”