„Царевград Трънов“, „Богоспасний Цариград“, „Царица на градовете“ – тъй са Те наричали старите летописци, когато Царевец е блестял от мрамор и позлата, а по назъбените кули святкали като мълнии копията на царските стражи. Днес всичко е пустиня и поклонникът едвам намира следите на миналото величие.

„Наистина втори след Константиноград“ си бил някога Ти, но сега си само нашият Йерусалим. Защото и тук, и там споменът е всичко: там – духът и разпятието на Спасителя, тук – величието и залезът на един народ.

Света обител на безсмъртни сенки,

извор на гордост и самовяра за народа ни,

престолен град на дедите, бъди благословен!