Страхотно издание! Поздравления за Хеликон :)
Бай Ганьо (твърда корица)
Автор: Алеко Константинов
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Хеликон |
| Брой страници | 244 |
| Година на издаване | 2020 |
| Корици | твърди |
| Език | български |
| Тегло | 352 грама |
| Размери | 13x20 |
| ISBN | 9786197547351 |
| Баркод | 9786197547351 |
| Категории | Класически автори, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги |
"Помогнаха на бай Ганя да смъкне от плещите си агарянския ямурлук, наметна си той една белгийска мантия - и всички рекоха, че бай Ганьо вече е цял европеец." Така Алеко Константинов описва своя герой през 1894 г. Повече от век по-късно "бай Ганьо" се използва като нарицателно за цяла една култура, а историите му са по-актуални от всякога.
Забавни, окарикатуряващи, философски, разказите на Алеко Константинов за бай Ганьо са едно от най-ценните съкровища на следвъзрожденската ни литература. Може би още по-необходими ни днес, за да погледнем по-ясно към българската народопсихология.
Ключови думи: Тези книги ни разсмяха, Български автори, Ден на майчиния език, Международен ден на майчиния език, Цветовете на есента, Ден на усмивката, От страниците до екрана, Бели и червени, Ние сме българи, За добро настроение, Смях по български, Красива класика, ТОП 61 Българска художествена литература 2020, ТОП 101 Българска художествена литература 2021, ТОП 61 българска художествена 1.01.-30.06.2022, Класика през лятото, ТОП 101 Българска художествена литература 2022, Истории във влака, Световна класика, Класика, класика, Модни цветове 2024 Ню Йорк, ТОП 101 Българска художествена литература 2023, Модни цветове Есен-Зима 2024-2025
За пореден път се уверявам колко добро е качеството на книгите, издавани от изд. "Хеликон". Особено "Майстора и Маргарита", удоволствие е човек да държи книга, отлична по съдържание и облик.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Алеко Иваницов Константинов е роден на 1 януари 1863 г. в семейството на видния свищовски търговец Иваница Хаджиконстантинов, а по майчина линия произхождал от голямата видинска фамилия Шишманови. Учи при частните учители Емануил Васкидович и Янко Мустаков, в Свищовското училище (1872–1874) и в Априловската гимназия в Габрово (1874–1877). По време на Руско-турската освободителна война е писар в канцеларията на свищовския губернатор (1877). Завършва средно образование в град Николаев, Русия (1881) и право в Новоросийския университет в Одеса (1885).
След завръщането си в България Алеко Константинов е съдия (1885–1886) и прокурор (1886) в Софийския окръжен съд, помощник-прокурор (1886–1888) и съдия (1890–1892) в Софийския апелативен съд. Два пъти уволняван по политически причини. Юрисконсулт на Софийското градско управление (1896). До края на живота си е адвокат на свободна практика в София.
Алеко Константинов подготвя хабилитационен труд на тема „Правото за помилване по повод на новия наказателен закон“ (1896) с цел да стане преподавател по углавно и гражданско право в Юридическия факултет на Софийския университет. Посещава Всемирното изложение в Париж (1889), Земското индустриално изложение в Прага (1891) и Колумбовото изложение в Чикаго (1893).
Алеко Константинов развива активна обществена дейност. Той е училищен настоятел, член на Върховния македонски комитет, на настоятелството на дружество „Славянска беседа“, на Българското народообразователно дружество, на Комисията за насърчаване на местната индустрия, на Дружеството за насърчаване на изкуствата, на Музикалното общество, на Театралния комитет. По негова инициатива се създава първото туристическо дружество в България (начало на организиран туризъм — изкачването на Черни връх, 27 август 1895).
Още като студент Алеко Константинов проявява пристрастия към Петко Каравелов — идеолог на парламентаризма и демокрацията. Сътрудничи на основаното от него сп. „Библиотека 'Свети Климент'“. Той е член на Демократическата партия, водена от Петко Каравелов, участва в изготвянето на програмата и?, сътрудничи с фейлетони, пътеписи, дописки, статии в нейния орган в. „Знаме“ от създаването му (1894).
След завръщането си в България Алеко Константинов е съдия (1885–1886) и прокурор (1886) в Софийския окръжен съд, помощник-прокурор (1886–1888) и съдия (1890–1892) в Софийския апелативен съд. Два пъти уволняван по политически причини. Юрисконсулт на Софийското градско управление (1896). До края на живота си е адвокат на свободна практика в София.
Алеко Константинов подготвя хабилитационен труд на тема „Правото за помилване по повод на новия наказателен закон“ (1896) с цел да стане преподавател по углавно и гражданско право в Юридическия факултет на Софийския университет. Посещава Всемирното изложение в Париж (1889), Земското индустриално изложение в Прага (1891) и Колумбовото изложение в Чикаго (1893).
Алеко Константинов развива активна обществена дейност. Той е училищен настоятел, член на Върховния македонски комитет, на настоятелството на дружество „Славянска беседа“, на Българското народообразователно дружество, на Комисията за насърчаване на местната индустрия, на Дружеството за насърчаване на изкуствата, на Музикалното общество, на Театралния комитет. По негова инициатива се създава първото туристическо дружество в България (начало на организиран туризъм — изкачването на Черни връх, 27 август 1895).
Още като студент Алеко Константинов проявява пристрастия към Петко Каравелов — идеолог на парламентаризма и демокрацията. Сътрудничи на основаното от него сп. „Библиотека 'Свети Климент'“. Той е член на Демократическата партия, водена от Петко Каравелов, участва в изготвянето на програмата и?, сътрудничи с фейлетони, пътеписи, дописки, статии в нейния орган в. „Знаме“ от създаването му (1894).
