Самотата справедливо е разпределена на шест милиарда еднакви парчета. Любовта - също. Героите на тази книга имат достатъчно и от двете. Повечето са българи, пръснати по стария континент. Идват тук от „Спомени за вода. Dm" и от „Улиии и кораби. Gm". Често се и връщат там в мислите си. След селата и градовете умират държавите. Но хората остават. И за живите, и за мъртвите има много място под снега. Той винаги вали като начало. Такъв е припевът на всяка снежна песен. Тук минава през ла мажор седем, преди да се върне в ре минор.