Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Няма грешка, така се изписва фамилното й име. Дядото на Брена Йованоф е от Македония. Фамилията му е била Иванов. Той емигрира в САЩ. В края на ХІХ и началото на ХХ век пристигащите с кораби от Европа са били държани известно време под карантина на о. Елис, преди да бъдат транспортирани до Ню Йорк. Когато дядото на Брена стъпва на пристанището, служителят се е опитал да произнесе името му на английски език и го е записал по този начин в новите му документи.
Самата Брена Йованоф е спокойна и скромна. Стилът й е всичко друго, но не и обикновен, тя е извън границите на стандартите. Освен това притежава мрачно, иронично чувство за хумор, което е изключително освежаващо и изненадващо. Със самоирония говори и за себе си: „Здравейте! Аз съм Брена и пиша романи за тийнейджъри. Какво да ви кажа за себе си... Добра съм във футбола, във видеоигрите и в правенето на страхотни ронливи сладкиши! Хич не ме бива в танците и във вземането на решения. Изобщо не вдъхвам доверие като авторитетна личност. Подозирам, че причина за това е ниският ми ръст и впечатлението, което създавам, че изобщо нямам представа за какво говоря, когато реша да изложа някоя своя идея. От петнайсетгодишна спрях да ходя на училище и преминах на домашно обучение. Предполагам, че това е повлияло на възгледите ми за света по начин, който дори не мога да си представя.”