Книгата е автобиографичен разказ на хаджи Атанас Попов за неговия изпълнен с много превратности живот, който протича на фона на значими исторически събития за България. Известен като Хаджията, той е активен земеделски деятел от БЗНС "Никола Петков" във Варна и Варненски окръг в периода 1920 до 1947 г., след което започва ходенето по мъките в лагерите на комунистическата власт.
Въпреки че при арестуването му през 1947 г. всичките архиви, дневници, записки на Попов са унищожени от властта, той описва събитията с подробни факти, с конкретни имена, дати, топоними, поради което неговите спомени имат историографска стойност. За всички предателства, за ужасните преживявания в лагерите авторът разказва без злоба и чувство за отмъщение, с мъдро приемане.