Почти нормално семейство
Автор: Матиас Едвардсон
| Издател | Ера |
| Преводач | Анелия Петрунова |
| Брой страници | 456 |
| Година на издаване | 2019 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 439 грама |
| Размери | 13x20 |
| ISBN | 9789543895328 |
| Баркод | 9789543895328 |
| Категории | Трилъри, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Роман за едно престъпление
Деветнайсетгодишната Стела е обвинена в убийството на мъж със съмнителен бизнес. Родителите й – изключително уважавани в града, са изправени пред тежка морална дилема – вярват ли в невинността на дъщеря си... И докъде ще стигнат, за да я защитят.
Вярата на бащата
Адам е стълб на общността, отдаден баща и предан съпруг. Когато бъдещето на дъщеря му е поставено под въпрос, той осъзнава, че е готов на всичко, за да я защити. С всяка граница, която пресича, той разкрива свои неочаквани тъмни страни.
Лоялността на дъщерята
Стела е обикновено момиче, което мечтае за независимост и вижда семейството си в една съвсем различна светлина. А престоят в килията изкарва наяве мисли, с които се е борила цял живот.
Етиката на майката
Улрика е адвокат по наказателни дела. Амбицията и да спаси дъщеря си е отчаяна, а залогът е невероятно висок.
Докато историята на престъплението се разгръща, едно привидно нормално семейство се разпада...
Едвардсон представя трите гледни точки, като изгражда многопластова картина както на динамиката в семейството, така и на нагласата на обществото. Той умело тъче мрежа, в която всички са заплетени и нищо не е такова, каквото изглежда.
Ключови думи: Цветът на 2020
Все още няма мнения за тази книга.
Напиши коментарЩе бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
“Понякога ми се иска да вярвах в някакъв бог, в някаква по-висша сила. Може би щеше да е по-лесно да имам нещо, върху което да стоваря вината. От друга страна, дори най-праволинейните фундаменталисти не изглеждат склонни да приписват на своите всемогъщи богове вината за нещастието, което рано или късно застига всички ни. Да се родиш човек, означава да ти бъде наложена вина.”
Из:“Почти нормално семейство“
„Почти нормално семейство“ не е типичният трилър. В него няма престрелки и екшън, но емоциите, които предизвиква, са точно толкова силни. Матиас Едвардсон пренася читателите в точния момент, в който блаженият и спокоен живот на едно обикновено семейство се разбива на милиони парченца. Той умело преплита семейна драма, съдебен трилър и, станалият ни любим в последните години, скандинавски ноар.
Повествованието се води от тримата главни герои: три различни гледни точки; три различни свидетелства за бавното разпадане на една наглед перфектна семейна идилия - свещеник и баща, адвокат и майка, дъщеря и заподозрян в убийство – и всички те лъжат.
„Почти нормално семейство“ е свеж и оригинален роман. Препоръчвам го за хора, които харесват задълбочени драми или просто искат да си починат от американските екшъни. Авторът така добре предава семейната динамика, че всичко започва да изглежда страшно близо до читателя. Докато четеш „Почти нормално семейство“, няма как да не си зададеш няколко въпроса: Ами ако това бях аз? Ами ако това се беше случило в моето семейство? Колко добре човек познава децата си? Какво бих пожертвал аз, за да предпазя детето си?
Мариета Иванова, Хеликон Русе
