След този разлив на тъга
ръката ти ми е награда.
За мен си пълнозърнест хляб,
след който аз оставам гладен.
Но този глад е оправдан,
защото точно той засища.
След тебе искам да съм сам.
Единствено. И друго нищо.
***
Това, което идва свише,
докосва те и се разпада.
Човек не притежава нищо,
а всеки ден е по-ограбен.
Не съм те имал, нито ти пък.
Ала не можем да се пуснем.
Поезията те повика.
И да те нямам, е изкуство.
Мартин Спасов
"Приятелят, когото нямам" (2019)

