Спомените на Дора Конова – трета в любовния триъгълник, сочен като предпоставка от съвременниците за драмата Лора–Яворов, са десетилетия наред непознати на читателя в пълната си цялост.
Убил ли е Яворов Лора или тя се е самоубила?
Имало ли е любов между Яворов и Дора Конова?
Защо след смъртта на Лора, Яворов изведнъж я заобичва извънмерно?
Случайно ли е избрано времето за второто му самоубийство – при възобновяването на делото?
Кой кого уби – Лора Яворов или обратното?
Внимателният прочит на спомените на Дора Конова най-малкото е повод да се преосмислят възможните отговори.

Петър Величков

Спомените имат право на свое време, в което да достигнат до нас и да намерят полагащото им се място в историческата ни памет.
В тази книга Петър Величков дава думата на Дора Конова, за да може най-сетне и тя да даде своя отговор на въпросите на миналото. И го прави, съзнавайки добре важността на тази възможност за диалог от първо лице с една отминала епоха, в търсене на истината.
Спомените на Дора Конова са нечутият глас, липсващата част от пъзела и достоверната следа по пътя към истината, такава, каквато е била в действителност. Ние можем само да я последваме.

Ива Спиридонова