Ние работим отдавна, отдавна работим заедно и все оттогава се въздържаме да говорим за своята „парадигма", за методологическата си „програма", за смисъла от академичната ни насоченост. Винаги сме били убедени и пребиваваме в убедеността си, че нуждата от заявяване на методология следва от криза на подхода. Предлаганите тук статии не са такива „следвания". Всяка от тях е писана по външна подбуда. Стана така, че при различни въпроси и по разни поводи всеки от нас е заговорил за начина на работене в сферата на историята на философията и за смисъла от тази работа.

Размишленията на Цочо Бояджиев, предизвикани от конкретни феномени в българската философска действителност, са представени най-напред в „Български философски преглед" (5/2015) и са препечатани във philosophia-bg.com. Фактически успоредно с тях и провокиран от сходни феномени се появи текстът на Олег Георгиев, публикуван за първи път в „Архив за средновековна философия и култура" (21/2015]. Написаното от Калин Янакиев е отговор на въпроса „Защо се занимаваме със средновековна философия?" зададен от списание „Критика и хуманизъм", и е отпечатано там (1/2001]. Последна по време е публикацията на Георги Каприев, провокирана от темата „Излишното", поставена от конференцията в Априлци през 2017 г. Тя се появи в електронното списание „Пирон" (16/2018).
Заглавието на тома тръгва от рецензия на Георги Каприев за монографията на Цочо Бояджиев „Античната философия като феномен на културата", озаглавена „Каква му е Хекуба?" и публикувана във в. „АБВ" през май 1991 г. Става дума за взирането в исторически заявили се феномени на философията; за перспективата на това взиране и смисъла от него. Цочо Бояджиев намери веднъж повод да отвърне на този въпрос. Със сегашния текст дава своя системен отговор.

Следва най-сетне да бъде забелязано, че след поне 35-годишно общо дело по създаването и разгръщането на Българската школа по философска медиевистика, след множество общи проекти, участия във всевъзможни форуми, академични програми и съставителства, ние четиримата нямахме обща книга. Нека тази бъде първата.

Авторите

Ключови думи: Вдъхновение за пролет