Не друг, а Ахмед Доган и неговото движение в нелегалност са организаторите на майските протести от 20-30 май 1989 г. Организира гладни стачки на политическите затворници в знак на протест срещу продължаващата асимилация, пише протести до Тодор Живков и други инстанции, иска освобождаването и пълна амнистия на политическите затворници. И когато в България ръководствата и членовете на някои от неформалните организации се двоумят дали да напишат и изпратят своите протести, не друг, а Доган е този, който успява от затвора да изпрати своя протест до провеждащата се в Париж световна конференция за човешките измерения. Призовава управляващите в България да спрат насилията, убийствата, иска намесата на международната общност за спиране на асимилацията. За горните си деяния отново ще е следствен.