Когато се разминаваме с хората в живота си, ние разпознаваме собствените си лица. Понякога, колкото по-бързо вървим един към друг, толкова повече се отдалечаваме. Любовта е синя като небето, непредвидима като море, неудържима като болка, неустоима като цвета на очите, които я обещават. И ние всички до един се надяваме да станем нейни избраници.

Любовта е в бистрото отсреща, в клоните на есенните дървета, в неподправената прелест на снега, в разцъфтелите поляни и лятното слънце, което знае да обича безусловно. Докато сезоните се сменят, ние съществуваме в безвремието на града, където една малка стая пази тайните на нашите целувки. Далеч от суетата, ние се обичаме до припадък, а най-малкото съмнение в чувствата на другия ни завръщат с още по-голяма сила към същата тази любов, защото да си отдаден някому, е изпитание, което си струва да бъде преживяно.

За това става дума в „Любов до синьо“. Книга, изпълнена с надежда и увереност, че най-доброто винаги предстои. Добромир Банев не дава рецепти за това как да обичаме. Той само ни припомня кои сме, за да продължим уверено напред, уповавайки се на любовта във всичките ? измерения и форми. До сетен дъх.