Иван Георгиев Клинчаров (1877-1942) е български политик, обществен деец, публицист и преводач, известен изследовател и автор на биографии на важни личности от историята на България, сред които Христо Ботев, Васил Левски, Любен Каравелов, Димитър Благоев и Поп Богомил. Роден в Пазарджик, Иван Клинчаров основава дружество „Просветна дружба” (днес „Христо Ботев”), читалище „Будилник” в Ракитово, завършва право в Лион, защитава докторат по право в Брюксел, по-късно става адвокат. Социалист с прогресивни идеи, високо начетен, противник на Коминтерна.

С монографията си „Поп Богомил и неговото време“ (1927) се присъединява към българските автори от първите десетилетия на ХХ век, които се стремят да опровергаят мита за „лошите богомили“ и да утвърдят в българската историография тезата за богомилството като положително обществено явление. Клинчаров разкрива плодотворното влияние на богомилството върху българската държавност и го свързва с успехите, постигнати от България през ХІ-ХІІ в.