Книгата е многопосочно изследване на етноконфесионалните войни в бивша Югославия през периода 1992-1999 г. и техния драматичен епилог - Международния наказателен съд, известен като Хагски трибунал. Доскоро учредяването, структурата, финансирането и присъдите на Хагския трибунал се приемаха еднозначно като заслужено правосъдие над хора, извършили военни престъпления в най-значителния конфликт в Европа с8лед Втората световна война. На мнозина се струваше, че тази структура под егидата на ООН работи като добре смазан механизъм на международното наказателно право. Оценките, съдържащи се в повествованието, повлияни от солидна документално осветляване, разкриват и сенчестата страна на Трибунала в хода на делата срещу Слободан Милошевич, Радко Младич, Радован Караджич, Воислав Шешел, Анте Готовина, Насер Орич и Биляна Плавшич. Някои от изводите са шокиращи за непредубедения читател.