Много различен разказ за взаимоотношения между съпрузи. Хареса ми.
Възпоминание за манастира
Автор: Жозе Сарамаго
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Колибри |
| Преводач | Здравка Найденова |
| Брой страници | 384 |
| Година на издаване | 2018 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 304 грама |
| Размери | 13x20 |
| ISBN | 9786190202639 |
| Баркод | 9786190202639 |
| Категории | Съвременна световна проза, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
„Възпоминание за манастира“ (1982) разкрива яркия белетристичен талант на бъдещия нобелист Жозе Сарамаго (1922-2010) и го налага като най-четения португалски писател. Романът е издаден в стотици хиляди екземпляри, преведен е на десетки езици и се превръща в световен бестселър. През 1984 г. е удостоен с Голямата награда на Португалския ПЕН-клуб. Сравняват го с „Името на розата“ на Умберто Еко и с творчеството на майстора на магическия реализъм Габриел Гарсия Маркес. Фелини вижда в него потенциал за кинематографично претворяване. Той е в основата на операта „Балтазар и Блимунда“ на италианския композитор Азио Корги, поставена през 1990 г. в „Ла Скала“.
Португалия в началото на XVIII век. Крал Жоао V дава обет пред Бога, че ще построи манастир в Мафра, ако кралицата го дари с наследник. Започва невиждан по мащабност градеж, свързан с огромни усилия и жертви, в който участват хиляди поданици от цялата страна. В същото време Балтазар Седем Слънца, еднорък войник, и Блимунда Седем Луни, жена с необикновена дарба, помагат на отец Бартоломеу Гужмао в строежа на летателна машина.
С епична сила на словото Сарамаго пресъздава великолепието на кралския двор, ужаса на Инквизицията и суеверието на народа. Редуват се епизоди, показващи битието и обичаите на обикновените хора, религиозни процесии и аутодафета, важни моменти от живота на кралското семейство… И на този пъстър фон се разгръща чистата и пламенна любов между Балтазар и Блимунда.
„Възпоминание за манастира“ е роман, в който умело се преплитат исторически факти, художествена измислица и елементи на фантастика.
Блестящ… опияняващ роман…
„Ню Йорк Таймс Бук Ривю“
Беше лежерство и удоволствие да я прочета. Препоръчвам я на всички, които имат сантимент към португалската история и култура, и търсят да прочетат една по-различна история за любовта между мъжа и жената във времената на Светата инквизиция. Този писател е разказвач на приказки. Заслужено е и Нобелов лауреат за литература.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Жозе Сарамаго е роден през 1922 година в семейството на безземлените и неграмотни селяни Йосиф и Мария. На баща му викали Дивата ряпа, та чиновникът вписал прякора към името на новороденото, Saramago. Първата му служба е на автомонтьор. Първия си роман купува на 19 години. Единственото му дете се ражда през 1947-а, тогава публикува първата си книга – той я нарича „Вдовицата“, но издателят я преименува на „Земя на греха“. След нея в продължение на 20 години чувства, че няма нищо за казване, и не пише. Превежда от френски. Занимава се с литературна критика. После започва отново, със стихотворения.
80-те години на миналия век посвещава на романи, които го прославят: „Възпоминание за манастира“, „Годината на смъртта на Рикарду Рейш“, „История на обсадата на Лисабон“... През 1991-ва португалското правителство отказва да представи неговото „Евангелие по Исуса Христа“ на конкурса за Европейска литературна награда и писателят се мести да живее на испанския остров Лансароте. Това се чете в автобиографията му в страницата на Нобеловата фондация в интернет. Сарамаго фигурира сред носителите на най-престижното литературно отличие от 1998-а, като единствен португалски литератор в списъка на наградените редом с Киплинг, Пирандело, Сартр, Неруда и другите – заради това, че „с притчи, изтъкани от въображение, състрадание и ирония, ни дава все нови и нови шансове да уловим убягващата действителност“.
Световноизвестният португалски писател издъхва на 87-годишна възраст в дома си на о-в Лансароте на Канарските острови през юни 2010 година.
Превеждан е на 25 езика в Европа и по света, а над два милиона копия от книгите му са продадени само в Португалия.
Той е самобитен творец и мъдър експериментатор, чиито произведения са искрящ опит за идентифициране на всичко онова, което ни съхранява като човешки същества. Неумолимо прям и последователен в своите възгледи, Жозе Сарамаго развенчава мита за вездесъщия и справедлив бог; осъжда безмилостно арогантността на корпорациите и диктатурата на пазара; настоява, че думите ни принадлежат, за да воюваме мирно; вярва, че езикът избира писателите, от които се нуждае, а не те него. Схваща романа не като литературен жанр, а като широко литературно пространство - океан, чиято стихия се подхранва от много извори. И се гневи, че някои хора цял живот четат и никога не стигат по-далече от думите на страницата. Защото не осъзнават, че „думите са само брод за пресичане на бързоструйна река“.
80-те години на миналия век посвещава на романи, които го прославят: „Възпоминание за манастира“, „Годината на смъртта на Рикарду Рейш“, „История на обсадата на Лисабон“... През 1991-ва португалското правителство отказва да представи неговото „Евангелие по Исуса Христа“ на конкурса за Европейска литературна награда и писателят се мести да живее на испанския остров Лансароте. Това се чете в автобиографията му в страницата на Нобеловата фондация в интернет. Сарамаго фигурира сред носителите на най-престижното литературно отличие от 1998-а, като единствен португалски литератор в списъка на наградените редом с Киплинг, Пирандело, Сартр, Неруда и другите – заради това, че „с притчи, изтъкани от въображение, състрадание и ирония, ни дава все нови и нови шансове да уловим убягващата действителност“.
Световноизвестният португалски писател издъхва на 87-годишна възраст в дома си на о-в Лансароте на Канарските острови през юни 2010 година.
Превеждан е на 25 езика в Европа и по света, а над два милиона копия от книгите му са продадени само в Португалия.
Той е самобитен творец и мъдър експериментатор, чиито произведения са искрящ опит за идентифициране на всичко онова, което ни съхранява като човешки същества. Неумолимо прям и последователен в своите възгледи, Жозе Сарамаго развенчава мита за вездесъщия и справедлив бог; осъжда безмилостно арогантността на корпорациите и диктатурата на пазара; настоява, че думите ни принадлежат, за да воюваме мирно; вярва, че езикът избира писателите, от които се нуждае, а не те него. Схваща романа не като литературен жанр, а като широко литературно пространство - океан, чиято стихия се подхранва от много извори. И се гневи, че някои хора цял живот четат и никога не стигат по-далече от думите на страницата. Защото не осъзнават, че „думите са само брод за пресичане на бързоструйна река“.
