Квадратното томче на „Слонът и пеперудът“ (в оригинал – Fairy Tales, или просто „Приказки“, публикувано през 1965 г., след смъртта на Къмингс) съдържа четири чудни истории, които оплитат в себе си герои, дето и най-разюзданото въображение трудно ще обвърже.

Де се е чуло и видяло например замък да се влюби в птичка? Или милиони милиони милиони хора да си оставят тревогите под ябълковото дърво на добричък, синеок и жълтокос вълшебник чааак на най-най-далечната звезда? Или даже бял кон, който не обича чай – бива ли такова нещо?

Приказките на Къмингс се закачат със закостенялата трезвеност на възрастния ум, те са красиви и мили истории, в които любовта и приятелството побеждават самотата и безметежността на нищоправенето. Тук щастието лъкатуши победоносно и буди радостни усмивки (о, да, съвсем не е като разтрисащите самоубийствени помисли при триумфа на небитието, които тегнат след четене на поезията на е. е. къмингс), тук доброто тържествува, а злото е прокудено с чутовен трясък.