Иво Беров си създаде широка популярност като публицист през годините основно поради две причини - оригиналният стил и неговата морална чистоплътност. И докато първото бе неговият божи шанс (талант) за второто, тоест за своя политически идеализъм, той трябваше да плаща скъпо и прескъпо в развратните времена, в които ни се падна да живеем.
Сякаш това е последния ден, вековечно последния ден, завинаги последния ден на България. Това е наистина последният ден на нашата обичана България, изобразен в романа на Иво Беров; тази България, на която с нищо не можахме да помогнем, уви.
Не знам, не мога да отсъдя за света, не смея да отсъдя за България. Мога само да кажа, че романът се чете леко, но е тъжно, много тъжно четиво, от него навява нещо, което бих нарекъл саркастическа тъга… И все пак, ние вярваме - не в последния ден, а в най-последния.
Дерзание, идеалисти на света! Дерзание и успех, Иво!