Настоящата монография е първото изследване на български учен, посветено на салафизма от гледна точка на ислямската история, теология и право. Книгата е предназначена не само за тесни специалисти в областта на арабистиката, близкоизточните изследвания и ислямознанието, но и за по-широка читателска аудитория, която се интересува от история, религия, право, философия и политика.

Симеон Евстатиев e арабист и ислямовед, доктор по история, доцент по история на арабския свят и исляма в катедра „Арабистика и семитология“ при Софийския университет „Св. Климент Охридски“, където е ръководител на магистърската програма „Близкоизточни изследвания“ и на Университетския център за изследване на религиите. През академичната 2013–2014 г. е гост-професор в Принстънския университет, САЩ, а през 2016–2017 г. работи като асоцииран изследовател към Лайбницовия център за изследване на модерния Ориент (ZMO), Берлин.

Специализирал е в Мадрид (2000) и Будапеща (2005–2006), бил е научен сътрудник в Американския изследователски институт в Истанбул (2012). Член е на Европейския съюз на арабистите и ислямоведите, Европейската асоциация за близкоизточни изследвания, Германското ориенталистично дружество и Германската асоциация за съвременни изследвания на Близкия изток. Чел е лекции и е участвал в десетки международни форуми в различни страни от Европа и Близкия изток, в Индия и САЩ. Научните му интереси в областта на близкоизточната история и ислямознанието включват отношението между религия и политика и тяхното осмисляне в ислямската теология и право, салафизма и типологията на движенията за възраждане на исляма, религиозната идентичност и проблема за границите, поставяни от вярата. Автор е на десетки студии и научни статии на български, английски и немски език. Съставител, съавтор и автор е на няколко книги, сред които и монографията „Религия и политика в арабския свят. Ислямът в обществото“ (София: Изток-Запад, 2012).