Доста смислено и обективно четиво.
На няколко места се споменават и събитията в България след Първата СВ и дори се цитира Гео Милев.
Победените. Защо Първата световна война така и не приключи (1917-1923)
Автор: Робърт Герварт
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Изток-Запад |
| Преводач | Галина Лозанова, Николай Вуков |
| Брой страници | 384 |
| Година на издаване | 2018 |
| Корици | твърди |
| Език | български |
| Тегло | 791 грама |
| Размери | 17x24 |
| ISBN | 9786190102571 |
| Баркод | 9786190102571 |
| Категории | Нова и най-нова история, Обща световна история. Справочници, История, Книги |
Тази война е не краят, а началото на насилието. Тя е ковачницата, в която светът ще бъде преобразен в нови граници и нови общности.
- Ернст Юнгер (1918)
За западните съюзници 11 ноември 1918 г. винаги е бил тържествена дата – краят на боевете, довели до унищожението на почти цяло едно поколение, както и до пълния разгром на техните основни врагове – Германската империя, Австро-Унгария и Османската империя. За повечето държави в Европа обаче този ден е без особено значение, тъй като е последван от поредица кошмарни конфликти, погълнали една след друга различни страни.
В тази изключително оригинална и завладяваща книга Робърт Герварт ни приканва да разсъждаваме отново за истинското наследство на Първата световна война. Не толкова за боевете на Западния фронт, оказали се пагубни за бъдещето на Европа, колкото за опустошителните последици от войната, когато държави от двете страни на първоначалния конфликт са разтърсени от революции, погроми, масово експулсиране на население и нови военни стълкновения. И ако на повечето места войната се е водила от държавни армии, то тези следвоенни конфликти са предимно с участието на гражданско население и паравоенни формации, което довежда до смъртта на милиони хора в Средна, Източна и Югоизточна Европа, преди на европейската карта да се появят Съветският съюз и няколко слаби и неустойчиви нови държави.
След войната Европа е изпълнена с ожесточени хора, чийто живот е разтърсен от убийственото усещане за несправедливост; хора, търсещи възможност за разплата с реални или въображаеми врагове. Това в пълна степен важи и за България. Само едно десетилетие по-късно възходът на Третия райх и на други тоталитарни държави ще им предостави така търсената възможност.
Удивително и авторитетно изложение за следвоенна анархия, умиращи империи и въздигащи се националистически държави. Кара ни да преосмислим представата си за европейската история на XX век.
- „Таймс“
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Робърт Герварт (роден на 12 февруари 1976 г.) е професор по съвременна история в университетския колеж в Дъблин и директор на Центъра за военни изследвания там. Той е автор и редактор на няколко книги за историята на политическото насилие в Европа през 20-ти век, включително биография на Райнхард Хайдрих (2011).
Роден в Берлин, Герварт получава магистърската си степен по история и политика от Хумболтовият университет през 2000 г. Докато работи по докторската си степен в университета в Оксфорд, е назначен на двугодишна лекторска програма по съвременната европейска история там. Малко след това получава британска академична стипендия за следдипломна квалификация.
Проф. Герварт получава изследователски стипендии като гост-лектор на Харвардския университет, Института за напреднали изследвания в Принстън и Парижкият институт за политически изследвания. През 2013-14 г. е старши научен сътрудник в института "Хердер" в Марбург и сътрудник на Фернан Бродел в Европейския университетски институт във Флоренция.
Член е на Кралската ирландска академия на науките и Кралското историческо дружество.
Роден в Берлин, Герварт получава магистърската си степен по история и политика от Хумболтовият университет през 2000 г. Докато работи по докторската си степен в университета в Оксфорд, е назначен на двугодишна лекторска програма по съвременната европейска история там. Малко след това получава британска академична стипендия за следдипломна квалификация.
Проф. Герварт получава изследователски стипендии като гост-лектор на Харвардския университет, Института за напреднали изследвания в Принстън и Парижкият институт за политически изследвания. През 2013-14 г. е старши научен сътрудник в института "Хердер" в Марбург и сътрудник на Фернан Бродел в Европейския университетски институт във Флоренция.
Член е на Кралската ирландска академия на науките и Кралското историческо дружество.
