Настоящото издание се занимава с поколението, но не като конкретна биологическа и социална реалност, а като главен инструмент на определени политики и културни програми. Тя разказва шест истории - за „младите" и „старите" през Възраждането, за либералите и консерваторите, за поколенията в мемоарните вълни, за поборниците и „нерадостните им старини", за социалистите и „младите поети" на кръга „Мисъл". В основата на техния сюжет стоят различни и оригинални употреби на генерационни деления. Анализът им показва сложната динамика на изграждането на модерната българска публичност, в която не рационалните аргументи на експертното знание, а манифестирането на принадлежността към националната общност се превръща в критерий за усвояване на гражданските свободи и за оценка на приносите към общото благо.