Петър Илчев (1927-1995) е роден в Ботевград в семейството на езиковеда Стефан Илчев. Завършва класическа гимназия (1946) и славянска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски" (1951). Бил е аспирант на проф. Кирил Мирчев, асистент (1958) и доцент (1974) в катедрата по български език. Той е един от основателите на Катедрата по кирилометодиевистика (1980) в Софийския университет. Преподавал е дисциплините Старобългарски език и История на българския език в Софийския университет „Св. Климент Охридски", Пловдивския университет „Паисий Хилендарски" и Югозападния университет „Неофит Рилски" в Благоевград. Бил е лектор по български език и литература в Ягелонския университет, Краков (1966-1967). Награден е с орден „Кирил и Методий" I ст. (1985).

Основните му научни интереси и приноси са в областта на старобългарската палеография и глаголическата азбука като знакова система, старобългарската графика и историческата граматика на българския език, старобългарския синтаксис и българската историческа лексикология, историята и методологията на палеославистката.