Майкъл Фрейн, писател, драматург, преводач и журналист е сред най-ярките съвременни творци на Великобритания.
Роден е на 8 септември 1933 в Лондон. След като завършва Кеймбриджкия университет, се впуска в журналистическото поприще. Фрейн е автор на 11 романа (сред които Оловните войници, Руският преводач, Строго личен живот, Шпиони), над 30 пиеси (Шум зад кулисите, Благодетели, Копенхаген, Демокрация), ред публицистични и биографични трудове.
Удостоен е с повече от 20 британски и световни награди за литература и драматургия („Уитбред“, „Тони“, „Лорънс Оливие“, „Молиер“). Интересът му на преводач е насочен към руската класическа литература. Творчеството му е проникновен разбор на човешките и социалните отношения, като много често поставя философски въпроси в хумористичен контекст.
Прекрасно изградените му фабули изобилстват със силно забавни обрати. По произведения на Фрейн са създадени 9 филма, като Първо и последно (First and Last) е отличен с „Еми“.
Майкъл Фрейн печели популярност в България с блестящия си фарс Noises off. Със заглавие Още веднъж отзад или Шум зад кулисите, комедията е поставена на сцената на Сатиричния театър от световноизвестния чешки режисьор Иржи Менцел и се превръща в един от любимите спектакли на публиката.


За книгата

Далечното бъдеще. Земята е заобиколена от спътници и сателитни градове, орбитиращи високо над боклукосферата, обгръщаща планетата. Жителите долу са разделени на две класи – вътрешна и външна. Привилегированите вътрешни живеят в изолирани домове и никога не ги напускат, управляват настроенията си с медикаменти и могат да си поръчат всичко – от виртуални морски ваканции до бебета. Външните предлагат стоки и услуги на вътрешните, обитавайки изоставените от тях порутени имения.
Анкамбър, непокорна дъщеря на заможно семейство, се влюбва в случайно попаднал в холовизионната й камера образ на чужденец, нарушава всички правила, напуска дома и тръгва в изпълнения с опасности външен свят, за да търси любимия си.
Футуристична приказка, сурова антиутопия и остра социална сатира с впечатляващо предусетени посоки в развитието на високите технологии, Строго личен живот (1968) вълнува съвестта и въображението с хуманността на своето мъдро предупреждение.