Тази книга показва как ритуалите на православното християнство полагат пътищата, по които може да премине човекът от раждането до смъртта си. Тези пътища изграждат здрава и изключително устойчива структура, която осигурява съхранението и пренасянето на съществената за оцеляването на общността информация във времето – както по диахронната линия на историческото време, така и в миниатюрния, криволичещ и внезапно прекъсващ пунктир на индивидуалното време на всеки човек.

Живеем във време, когато тези комуникационни системи отдавна са изгубили ролята си на единствени и универсални носители на традицията; когато самата ценност на тази традиция и смисълът на нейното опазване са поставени под въпрос. Модерният свят предлага много алтернативни начини за придвижване от люлката до гроба, някои от които съвсем не предполагат досег с религията. Нещо повече – за мнозина стародавните маршрути на църковния ритуал са само повод за отхвърляне, очертавайки „пътищата, по които никога няма да тръгнем!“. Но дори в този случай не може да не признаем, че и днес тези древни пътища осигуряват на нашия съвременник успокояващото усещане, че все пак винаги може да поеме по някое от множеството им разклонения. Дали ще го направи в търсещата посоки младост, на склона преди последния завой, или никога – всеки решава сам.

Проф. днк Мария Шнитер е преподавател в Пловдивския университет от 1984 г. Основните научни полета, в които работи, са медиевистиката, антропологията на религиите и всекидневието. Специализирала е като стипендиант на Фондация „Александър фон Хумболт“ в университетите във Фрайбург, Вюрцбург, Берлин и Кьолн (1992-1997-2003-2017). Преподавала е българска литература и култура в…