С романа си „Помен за баба ми” Петра Хулова (1979) се превръща в сензация на литературната сцена. Впечатлява критиката и читателите и печели най-престижната литературна награда в Чехия – „Магнезия Литера”. Червената планина е най-старата в Монголия. По-рано навсякъде по света бродели великани. Само в Червената планина не стъпили, защото по върховете й растяли люти цветя-убийци. Затова планината останала. Единствено тя от Стария свят.

А в подножието й живее Зая заедно със своите сестри. Обича степта и гъстия кумис. Само дето един ден всичко се обърква. Тулег не й е точно баща, пък и тя не е съвсем монголка. Предстои й дълго пътуване. За да осъзнае в края му, че няма нищо по-ценно от земята, на която си роден. Увлекателно написана, книгата представлява монолог на пет жени от едно семейство. Събитията се развиват в азиатската страна, което прави всеки ред от романа неповторим. Пък и Хулова провокира въображението на читателя си докрай, като използва много автентични монголски думи – някои от тях без изобщо да обясни... Така, четейки, търсим смисъла им и когато го разберем, сме направо очаровани! Историята на Зая започва в родния й гер (юрта). Лично тя ни запознава с бита и философията на монголците. Качва ни на седлото и ни прави свидетели на прастари обичаи. Но „Помен за баба ми” е много повече. Чрез родовата памет на едно монголско семейство Петра Хулова рисува образа на стремящата се към щастие жена – понякога жертва на мъжете, друг път на собствените си разбирания, но по правило винаги благородна, винаги добра.