„Ако си представим щастието като езеро, как да го вместиш после само в една ракиена чашка?”
Номер 79 на улица „Устрем” е масивна жилищна кооперация в безименен град в Румъния, около унгарската граница. Обитателите ґ са от характерната за района прослойка – унгарци и румънци, със своите тъжни, весели и трагични истории. Авторът реалистично и с тънка ирония описва героите, принудени да живеят сред абсурдите на социализма и по времето на прехода.
Или както сам казва: „Подобна маса не ражда герои, безсмъртни личности с проницателен взор; тя може само да се възпроизвежда, начесто, неизтребимо, за да запълни всеки отворен процеп. Ако някой честолюбив скулптор един ден поиска да извае историята на града в преходността на времето – защото терен, пространство, колкото щеш – ще трябва да изобрази онова спаружено в едно голяма купчина нищо: лениво-сънената атмосфера на неделните обеди, тихата отдаденост на битието, което тук означаваше някакво странно безхаберие.”