Катинската трагедия, най-болезнената точка в руско-полските отношения, все още не е разследвана както трябва. Въз основа на архивни документи, свързани с разстрела на полски граждани в гората край Смоленск, Юрий Мухин доказва, че Съветският съюз не е причастен към това военно престъпление, и задава въпросите:
На кого в началото на деветдесетте години на ХХ век му е било нужно публичното покаяние на руските власти за „стореното”? Как и от кого са изфабрикувани „неопровержимите доказателства” за вината на сталинските спецслужби? И кой всъщност е отговорен пред полските и руските граждани?
Острите оценки както за дейността на бригадата на Гьобелс, така и за историческата достоверност на „пакет номер едно”, връчен през 1992 година от ръководителя на руския Архивен комитет на Лех Валенса, са продиктувани от гражданската позиция на автора: „Не е прилично да си безпристрастен към враговете на родината ти, а те са врагове, и аз не съм техен „безпристрастен изследовател”, а враг”.