"Духът, който се потапя в сюрреализма, с възбуда преживява отново най-добрата част от детството си. За него това е почти като достоверността, с която давещият се за по-малко от минута преминава през всичко непреодолимо в живота си.

Човек прекосява, тръпнейки, опасни пейзажи, както ги наричат окултистите. Аз си внушавам дебнещи чудовища по стъпките ми; те още не са толкова злонамерени към мен и аз не съм загубен, тъй като се страхувам от тях..."