Настоящите разкази имат първоначалната цел да запазят и предадат колорита на шопския език. Техните причудливи герои са привидно заети, едва ли не само с неспирно "героично" пиене, в една нарочно идеализирана пасторална среда на тяхното село. През тази алегория може най-добре да се пречупи и отрази шопския хумор, хитростта, философията и неогъваемият, понякога и неразбираем характер на тези хора.

В много изречения думите, изразите и словоредът са специфични главно за шопския и много често нямат нищо общо с тяхното правилно изписване, изговаряне и смислово значение според литературните правила на книжовния български език. Те в никакъв случай не трябва да се използват като пример за писмен и говорим български. За да бъдат разбрани и произнесени на шопски, на тези думи са поставени съответните ударения и смисълът им е обяснен в колонка, след всеки разказ. Целта на автора е запазването на шопския диалект, като много характерен, колоритен и присъщ на почти всички села и градове в Софийска област.