Боянският псалтир е среднобългарски ръкопис от втората половина на ХІІІ век. Открит е през 1977 г. при реставрация на Боянската църква, зазидан в една от стените. При откриването е доста повреден от влагата и на много места текстът не се чете. Ръкописът е предаден за реставрация в специализираната лаборатория при Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Днес се съхранява в Националния исторически музей – София под сигнатура NMH. Slav. 1. Състои се от 115 пергаментни листа и съдържа предисловие, текста на Псалтира и част от библейските песни, които винаги следват псалмите, краят липсва. Това е най-старият псалтирен препис, който се съхранява в България.

Изданието е на Националния исторически музей и е подготвено от доц. д-р Ивона Карачорова от Института за български език при БАН. Текстът на ръкописа е разчетен и се предава точно по отношение на оригинала, страница за страница. Към него има изследване, в което се разглеждат палеографските и кодиколожки особености, графическата система, състава, правописа и фонетиката, езиковите особености, редакционната принадлежност на преписа. Боянският псалтир заема важно място между българските писмени паметници от ХІІІ век и в историята на славянския псалтирен превод.

Ключови думи: Вдъхновение за пролет