Тази книга е посветена на всички, които не се срамуват от диалекта си. Посветена е и на тези, които успяват да говорят на книжовен български език, но са запазили диалектните думи у себе си и ги употребяват, въпреки учудените и понякога осъдителни погледи на околните. Посвещавам я и на тези, които си нямат диалект или отдавна са го загубили.
Диалектът е онова уникално зрънце, което прави книжовният език по-богат, по-пъстър, по-точен. Никъде по света хората не се срамуват от диалекта на родното си място. Те се гордеят с него и се идентифицират чрез него с родния си край. В България не е така. Говориш ли на диалект, ти си прост, неинтелигентен - селянин... Прекрасно е да си селянин - лошо е да си селяндур! (Мариета Цолова)