само празните ни дрехи
живеят в тези стаи,
само книгите ни
непрочетени.
облаците пред прозреца
минават.
с теб сме другаде
и там сънуваме
къде живеем.
Вангел Имреоров
Напускане на спомена
Автор: Вангел Имреоров
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Жанет-45 |
| Брой страници | 72 |
| Година на издаване | 2017 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 137 грама |
| Размери | 13x20 |
| ISBN | 9786191863433 |
| Баркод | 9786191863433 |
| Категории | Българска поезия, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги |
Вангел Имреоров (1988) пише поезия за личния си блог и е публикуван в "Литературен клуб", "Кръстопът" и други литературни интернет списания.
"Напускане на спомена" е пътешествие от черното към бялото. Фрагменти от вътрешни реакции, които не са нагласени за продан или харесване. Невинни чувства, едва оцелели, но запазили равновесие в трезвата болка на паметта, преди тя да е отместена от нова среща със светлината. Между двете крайности шепти сива и градска дзен самота, попълват се дневници, слуша се музика, пътува се с влак или автобус, наблюдава се неспирен двъжд, часовниците губят власт и човек изоставя себе си, за да се върне.
АНГЕЛИТЕ КАЦАТ
по излъскания от слънцето асфалт
на безкрайни градове и магистрали,
вдишват и издишват маранята,
плъзгат се по малкото останала сянка.
прибират се
като гръмотевици, всмукани от вятъра, търкащи
крила в облаците, търсещи купчина посоки,
в които да се скрият.
после лягат в тъмното море,
завиват се със солена пяна и
спят неспокойно. раждат вълни,
защото сънуват всичко,
което ниe премълчаваме
в молитвите си.
Вангел Имреоров
"Напускане на спомена" (2017)
мравки лазят в шепите ти
това е разговор между сезони.
отдалечаване на деня от нощта.
спрял часовник на голата стена.
къде ще отидеш,
когато не си вече
тук.
Вангел Имреоров
("Напускане на спомена", 2017)
трябва да го пуснеш.
остави живота
да тича след теб.
тогава кръвта ти
ще е сладка,
а слънцето лепкаво
и около теб въздухът ще трепери,
сякаш се кани отново да вали,
тогава кожата по ожулените ти колене
ще щипе и асфалтът ще пари босите ти
стъпала.
ще знаеш защо винаги си искал да живееш
в лястовиче гнездо и да плъзгаш ноктите си по
облаците.
Вангел Имреоров
("Напускане на спомена", 2017)
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
